Представяме ви откъс от автобиографията Самата аз на голяма актриса Катрин

Представяме ви фрагмент от автобиографията  " Самата аз " на огромна актриса Катрин Деньов, издадена на български език от издателство " Кръг ". В текста тя разказва преживявянията си по време на фотосите на филма  " Изток-Запад “ (1998), елементи от които са снимани в Пловдив, написа Пловдив 24

" Изпуснах си самолета. 8,45 ч. е, събуж­дам се, ярко е, а трябваше да стана в седем, с цел да отпътува за София. Будилникът ми към момента бе на нюйоркско време. Заспи­вам още веднъж, прекомерно изтощена и без угри­зения, до тринайсет часа. Ще би трябвало да пътуваме с Австрийските авиолинии, два самолета. За по-сигурно режисьорът ме съпровожда до Виена.

Стюардесите са в алено от главата до петите, даже чорапогащниците им. Малки Червени шапчици. Официално прис­тигане в София. Посреща ни шефът на студиото – в канадка, с букет в ръка, фотограф; след това и извън – телевизион­ни екипи, почитатели със фотоси. Времето е хубаво, не доста студено. Отпътуваме за Пловдив. Сто и петдесет километра до мястото на фотосите. Хотел " **** “. Казват, че бил на мафията. Малък, напълно нов хотел, подправен изискан, само че източноевро­пейски разкош, за новобогаташи, каквито през днешния ден можеш да срещнеш на Изток, като в Москва.

Понеделник заран

Яркосиньо небе. С доста алено пал­то и кадифена барета идвам с кола в хотела, където ще оповестя на брачна половинка на Сандрин/Мари – Алексей, новината, че тя може да замине за Франция, в случай че пожелае. Почти в края на кино лентата. Бързо се чувст­вам като в " Последното метро “ в миналото – немската комендатура. Красив, остарял хотел, където са отседнали някои от членовете на екипа. Големи червени дива­ни, голям бар на междинния етаж, обли­цовка от мрачно дърво. Монументален, само че привлекателен. Непокътнат в предишното си. Режис, наподобява, е в много добра фор­ма. Гледам първата прожекция на кино лентата на тв приемник, към този момент инсталиран и с музика. Много обещаващо. Красиви фотоси на Ло­ран Даян. Сандрин е превъзходна, пък е и хубавица, което е доста значимо за кино лентата. Режис е планувал по едно пиво на пло­щадката пред стаята си. Много добре. Все още е малко вцепенен, какъвто бива по­някога, и постоянно под надзор, само че в тези страни, мисля си, това е преимущество, по­неже всичко става малко мъчно по този начин или другояче. Бях щастлива, че пристигам за филм, в който към този момент познавам част от екипа.

Обяд в огромната столова на хоте­ла – големи дълги успоредни маси, мал­ко сталинистка архитектура. Шегувам се много, с цел да разведря Режис, тъй като все пак на снимачната площад­ка постоянно е малко с напрежение. Той обича дисциплината. О, бащата боен не може да бъде пропуснат току-тъй! Нося обувки с кръгли върхове, като Мини, чорапогащ­ник, очна линия и червени устни. Всичко това ми оказва помощ да бъда Габриел. Още не съм снимала доста, говорила съм малко.

Вчера фотоси в студиото. Голяма неокласическа постройка, която смятах за по-стара, само че наподобява, е от шейсетте, пору­тена, само че пребоядисана за фотосите, скуч­на и старомодна. Много хора. Извънредно огромен български екип. По един преводач за всяка група. Ние сме стотина. Самата снимачна площадка – доста остаряла, напра­вена от дърво – има невероятна акусти­ка, която ми припомня за остарялото студио в Булон Биянкур. Снимаме сцените в кола на наследник декор. Доста е досадно, само че сходна техника постанова акуратен монтаж. Няма­ме самообладание за сцените в театъра и в посолството. Обсъждаме това със Сан­дрин – доста е накъсано, нереално във връзка с обстановката, а това го пра­ви много мъчно. Особено за нея, заобиколена от неонови светлини, от тишина и от камерата, която е толкоз близо макар предното стъкло. Това е нейното тръгване, бягството, изоставянето, а сме малко като в балон от светлина.

Голям президентски апартамент в хо­тел " Кемпински “, за жалост, малко да­леч от града. Днес няма да фотографирам, зато­ва потеглям към града с моя обаятелен водач и преводач Явор. Вали сняг и не е толкоз студено. Посещавам съветската черква " Свети Николай “. Поставям две свещички пред тези красиви икони за А. и К., с цел да са по-добре, с цел да мисля още по­вече за тях. Обяд в " Крим “, някогашен съветски клуб. Трудно е да откриеш нещо друго с изключение на чушки, краставици и свинско месо! Всичко е мазно. Прибягвам до салатите с домати и сирене или до японския ресто­рант на хотела.

През нощта са откраднали електро­генератора ни в Пловдив макар по­лицейското наблюдаване. Скандалът е голям. Намесва се министърът на вътрешните работи, а откакто нови­ната се появява на първите страници на вестниците, намират генератора пренебрегнат на петнайсет километра из­вън града. Отгоре на всичко предния ден и снимачната площадка е разрушена от трийсеттонния камион – вместо да из­тегли снимачната кола, той решил да влезе напряко в студиото! Само някол­ко часа забавяне.

Днес фотоси за финала на кино лентата до гра­ницата с някогашна Югославия. Валял е сняг, пътуваме час и половина. Надяваме се, че на всички места е проходимо. За благополучие, няма вятър, слънцето е близко зад ниския та­ван от облаци, светлината е прелестна и този пейзаж – толкоз типичен! Мос­тът, униформените патрули и немски­те овчарки получават друг тип под бялото покривало. Само няколко фрагмента за нас в остарелия мерцедес. Чакането, до­кументите, размяната, само че е доста сту­дено, без да помръдваш; за благополучие, имам тези дребни затоплящи стелки. Последен кадър. Колата, впрегната като шейна, ще бъде теглена от механиците, привър­зани с въжета по дължината на моста, с цел да се избегне поднасянето; времето не стига, светлината помръква толкоз бързо. В пет часа всичко завършва. Впе­чатлена съм, когато виждам табелата " Югославия – 5 км “. Толкова доста ужаси толкоз наоколо.

Неделя

Много особено посещаване на Боянска­та черква, по моя молба, с съпътстващ коментар от уредника на музея. Фрески от XIII век, някои от които сега се реставрират. Чудо. Не ги излагат, тъй че цветовете са непокътнати, само че ги рес­таврират, защото подземната река е предизвикала вреди. На места под най-нови­те стенописи от XVII век се разкриват други, по-ранни – необичайно око, толкоз живо. Един доста покъртителен Христос, свети Никола, несъмнено, от време на време лица, чиито очи ни следват, до момента в който се движим. След това, в полярния мраз, посещаваме църк­вата " Александър Невски “. Попадаме на православна женитба. Булката е смееща се кукла Барби, цялата в бяло, което не е " православно “. На излизане от църквата ни оферират бисквити, което наподобява по-скоро на благославяне небрежно.

Понеделник, 23-ти

Беше студено, само че толкоз красиво, ко­гато пристигнахме. После снегът, а в този момент това сиво, оловно небе, което, за съжа­ление, си пасва прекомерно добре с цвета на всичко в близост – къщите, разрушените улици, хората. Тъга, даже повече от бед­ността. Нощни фотоси в театъра. Прис­тигането ми в полицейския сектор в моя театрален костюм на маркиза. Валял е сняг, което прави ситуацията доста фотогенична. Режис не снима в ранната вечер. Декорът не му подхожда, а и очевидно съветският сценограф не е съумял да достави декорите задоволително рано. Ние сменяме всичко съвсем на всеки два дни, до момента в който в Русия това от време на време лишава две години. Гримьорни – толкоз реалистични, че малко се наскърбявам – и тоалетни масич­ки, обрамчени от високоговорители, ко­ито работят, тъй като се чуват. Сценич­ната тресчица, въпреки че тук ще снимаме единствено зад кулисите. И това ли ми напом­ня за детството? За това време в оня град? Меланхолия и също отменяне. "